КАКВО ДА ПРАВИМ С БОРИСОВАТА ГРАДИНА? или Кратък наръчник за разчитане на устройствени проекти  

• Какво да направи един гражданин, който не е специалист в областта на строителството, когато иска да разбере какво се случва в неговия град? Ако като потребител и инвеститор в развитието на града се заинтересувате от това какво се прави с вашите пари и с улицата, на която сте израснали – как да се ориентирате в строителната документация? Как да разчетете чертежите или да си преведете поредицата от мистични термини? Не е нужно да специализирате архитектура и градоустройство – задавайте въпроси!

• ПЪРВАТА ЦЕДКА

Преди да загубите времето и енергията си – уверете се, че проектът, който разглеждатедемонстрира познаване на материята. Не се подценявайте - никой не познава „материята“ по-добре от вас – това е улицата, по която отивате на работа; това е паркът, в който карате колело сдецата си; това са градинката, в която разхождате кучето или игрището, на което играетебаскетбол с приятели. Ако разпознаете вашата делнична сутрин или неделен следобед в това,което виждате на шарения чертеж – това е добре. Ако научите нещо ново и интересно за фонтана,край който сте се запознали с училищната си любов – това е вече много, много добре. Но ако неможете да се ориентирате и не разпознавате собствения си дом – бъдете сигурни, че грешката не евъв вас: хвърлете хартиите в коша, разгърнете следващия проект и започнете процедуратаотначало. 

• Е, КАКВО ДА ПИТАМЕ?

1. Първи принцип на урбанистичната критика – няма неудобни (или маловажни) въпроси.В града вие сте един сред хилядите други жители, всеки от които има своите собствени приоритети и ценности, своите собствени маршрути и навици. Вероятно много от тези различни интереси влизат в конфликт и са взаимно изключващи се – затова не търсете универсални решения, утопични компромиси и не решавайте чуждите проблеми – формулирайте своите интереси, каквито и да са те, и изисквайте решения за тях.
2. Втори принцип на урбанистичната критика – нека всеки въпрос завършва с „... и доколко и вкакъв аспект това прави средата по-добра за нас - гражданите?“ Вие заплащате с данъците си всеки етап от намесите в градската среда – изисквайте резултати срещу парите си! Всяка от предвидените дейности би трябвало да дава решение на конкретен проблем или недостатък като р е а л н о подобрява средата в някакъв аспект. Изисквайте оправдание за изразходването на всеки лев от публичните средства – те излизат от вашия джоб.
3. Трети (но не последен по важност) принцип на урбанистичната критика – нека всеки въпрос завършва с „..., а доколко и в какъв аспект това прави средата по-добра за тези с л е д нас?“ Изисквайте устойчиви решения. Устройственото планиране е планиране с далечен хоризонт. Ако днес има пари да „оправим“ нещо – следващите 5, 10 или 20 години може да няма. Ресурсите на града не са безкрайни, а някои от тях – като природното богатство и културното наследство са много уязвими. Не допускайте да бъдат краткосрочно изконсумирани, за да бъдат обслужени конюнктурни интереси.

• ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

или кои са въпросите, на които един добър проект е отговорил още преди да сте ги задали 

1. ОТКЪДЕ ТРЪГВАМЕ?

За да сте сигурни, че можете да поверите задачата да взимат решения за бъдещето вместо вас, уверете се, че проектантите познават миналото и настоящето на вашия град или вашия парк. Няма как да се предприемат адекватни мерки без да се познават ценността, състоянието и проблемите. Борисовата градина е комплексен обект – нейната ценност за вас има не само функционаленаспект, тя има и културно-историческо измерение, а може би и измерения за които още неподозирате.Ще познаете добрия проект по това, че в аналитичната си част, той ще демонстрира максимално широк спектър от аспекти на ценността. Ще ви увери, че стъпва на здрава основа и в проектната си част ще се връща към тези аспекти, за да обоснове предвижданията си: 

• Каква ценност имаме –> Какво е състоянието ѝ -> Какво предприемаме по въпроса

    2. КАКВИ СА ПРИОРИТЕТИТЕ? Ако отворите тълковния речник – ще видите две основни групи значения на думата ПАРК:

• От една страна:

1. Голяма градина с алеи и насаждения
2. Място, в което се съхраняват природна забележителност, животински или растителни видове

• И от друга:

1. Съвкупността от превозни средства
2. Място за съхраняване и ремонт на превозни средства и техника

 След като изясните какво е ценното в обекта, което да ви бъде репер и мерило за всяка следваща стъпка - обърнете внимание какви приоритети поставя проекта. Обхващането на един огромен обект като Борисовата градина включва толкова много и разнородни елементи и дейности, че ако не предложи ясна йерархия на приоритетите и принципите – проектът се превръща внеразбираема маса от предложения за бъдещето, в която може да бъде скрито практически всичко.Ще познаете добрия проект по това, че поставя няколко ясни принципи и приоритети, които ще можете да проследите във всяка предложена стъпка. Ако заложените приоритети съвпадат с вашите – това е вашият проект, ако ли не – значи някой друг е станал възложител от ваше име. 

• 3. КАКВО ПРАВИМ ПО ТЕМАТА С ... (ВЕЧНИТЕ ВЪПРОСИ ПРЕДИ „РАЗЧУПЕНИТЕ РЕШЕНИЯ“)?

• 3.1. СИГУРНОСТТА

 Тема No1, която изниква в съзнанието на мнозина е сигурността. В обширната Борисова градина, за съжаление, има немалко инциденти, станаха и няколко убийства. Освен възможните активни и организационни мерки – като различните видове охрана, контрол при организирането на събития и т.н. – има и такива мерки за сигурност, които трябва да залегнат още на етап проектиране със своите отговори КЪДЕ и КАК – като осветление, наблюдение, видимост, режим на достъп.

• 3.2. БЕЗОПАСНАТА СРЕДА

Основен проблем пред безопасността при ползване на парка и съоръженията в него идва от пресичанията на трите типа потоци – пешеходен, вело и автомобилен. Пресичания несъвместими с рекреационната функция на парка. Един добър проект за развитие на Борисовата градина би елиминирал тези точки на пресичане като, например, отдели пътищата за автомобилен достъп до съоръженията от пешеходния достъп до парка, като позиционира подходящо зоните за паркиране(подземно/надземно?) към тях, като обособи скоростни трасета за велосипедния трафик. Само за пример - други аспекти на безопасността, които можем да очакваме да видим в един добър проект, са местата за организиране на големите спортни и културни събития, състоянието на елементите на инфраструктурата (електропроводи, шахти, водопроводи и др.), състоянието на растителността. 

• 3.3. ДОСТЪПЪТ И КОМУНИКАЦИЯТА

Нека първо стигнем до Борисовата градина – пък после ще видим. Въпрос, който в момента няма адекватно решение и който представлява реална пречка пред безпроблемното ползване на парка е достъпа – до всяка част от парка и всеки вид достъп –елементарната комуникационна свързаност за пешеходен, вело-достъп, за хора в неравностойно положение и майки с колички, та до малките деца и домашните любимци... Каква е голямата картина: паркът е много обширен и неизбежно е пресечен от няколко основни за града комуникационни артерии; самите му граници са също с малко изключения – основни булеварди. Тези булеварди разсичат парка на отделни зони, които заживяват самостоятелен живот, откъснати една от друга, без адекватни като вид и брой връзки, без транзитни трасета за вело-транспорта, без диагонални връзки, без бързи и безопасни преминавания дори в най-новите изградени пътни възли. Въпросът е толкова тежък, че не оставя хоризонт да се мисли за връзките на по-високото ниво – от Борисовата градина към другите големи паркови и рекреационни зони – Южен парк, Гео Милев, НДК... Витоша.